ПРЕХОДЪТ

 

(поема)

 

От Христо Славов - Hekredel

 

 

 

Света отново се размири..

 Отправи погледи  напред

 И  Свободата си  подири,

 отхвърляйки ярем проклет!

 

 Германци, чехи и поляци,

 унгарци,всички соц.страни,

 превърнаха се на ортаци-

 света им да се промени!

 

 Не бяхме ние първенците...

 О, имаше и подир нас,

 които тръгнаха в  горите ,

 да търсят своя кобен час!

 

 Една нечакана лавина,

 събори немската стена!

 И примера тръгна в чужбина,

 В сърцата ни се настани!

 

 

 И  Соца бързо се разклати,

 на глинените си крака,

 и митовете му богати ,

 захвърли нейде  в Пропастта!

 

 Огъна се във всека  сфера,

 прехваления СС`Р!

 Народа тръгна да намери,

 светлина в живота чер!

 

 Не щеше  вече  комунисти,

 агенти на една страна,

 а и делата  им нечисти,

 да освети  със светлина!

 

 И работата се разплете,

 почти във всички соц страни,

 страха от хищника  се смете.

 И дързостта се настани!

 

 О, и у нас това се случи!

 И Живков  у нас бе сменен...

 Но Свобода не се получи!

 И няма я да днешен ден!

 

 

 2//   На всичко туй аз бях свидетел...

 Не  искам да ви заблудя!

 Аз съм на новото радетел

 и   в него ще ви посветя!

 

 Посрещнах го  с нескрита радост,

 и  ходовете му  следях...

 Не бях човек във първа младост-
  в друг строй с другите играх!

 

И затова  го с радост  чаках,

с надеждите си аз не спрях!

Възторжено от радост плаках!

Но недоволен   останах!

 

Разбрах,че всичко бе сценарий!

И всичко беше  камуфлаж!

Нещата пак ще  се повтарят

И ДС-то ще важи баш!

 

Създадоха се  дисиденти,

От техни хора, изведнъж,

пробутаха ни разни „менти”,

отровни гъби подир  дъжд!

 

И със държавни капитали,

те придобиха нова власт.

 Те в трета глуха бяха спряли...

С заблуда дойдоха при нас!

 

Властта си те с пари смениха

 И пак останаха на власт.

 Но нрава  вълчи не смениха...

 И пак се лезеха със нас!

 

 Създадоха си спец отряди,

 с които ни внушиха страх,

 и  все  раздаваха награди,

 на тези гдето бяха с тях!

 

  3// Видях как Първия смениха...

 Но други дойдоха на власт.

 Те тъй народа заблудиха...

 Показано ни бе от раз!

 

Бай Тошо бе така уплашен,

 че чак дори ми дожаля...

 И този Властелин най- страшен,

 в полупомия бе  облян...

 

 Изглежда той бе изненадан,

 за туй така го изживя.

 И по сценария им гаден,

 той беше бутнат в Пропастта...

 

 Той гледаше неадекватно

 И бе пребит като козел...

 О, пишманеше се стократно,

 за антуража,  що бе взел!

 

 А неговите опоненти,

 с малко смелост, с малко страх...

 На ДС-то ли са клиенти,

 веднага това не разбрах!

 

 От всички свои изоставен,

 той  срещна своята  Съдба...

 До днес  той  бе  човек най-главен,

 а днес оставен на страна...

 

 За мен тази нощ велика беше.

 Аз не очаквах такъв  ход...

 И в мене радостта крещеше!

 Тъй както в целия народ!

 

 Стъписан бях и аз-признавам...

 Тоз Колос как се строполи!

 Аз комунистите познавах,

 Преврата  кой  им позволи.

 

 Аз мислех те, че ще векуват,

 и с векове ще са на власт!,

 Ще правят всичко и ще струват

 да завладеят този Свят.

 

 Бях сигурен Света е  техен.

 Те имат  ядрен арсенал,

 Но моя план излезе смешен,

 нещата аз не бях разбрал.

 

 Че на света  не само бомби,

 но все му трябва и храна,

 не само скрити катакомби,

 но и човешка добрина!

 

 А и че стадото от хора,

 с  тояга само не върви,

 и като скотове в обора,

 спокойно няма да стои!

 

 И така, какво излезе,

 че Колоса е без крака,

 и  сам в капаните си влезе,

 и ,че властта е суета!

  05.08.2014г.Драгойново

 

 

 3// Народът тръгна да празнува.

 Почувства, че е без юлар!

 И в собствени води заплува...

 Пречупи се стандарта стар!

 

 Дойдоха скрите усмивки,

 подтискани по навик стар

 И радостта бе без почивки,

   не беше само за хастар...

 

 Народът ни макар и плахо,

 изпъчи мъжките гърди.

 И хората сега разбраха,

 че идват по-щастливи дни!

 

 Че по-добре ще се живее,

 и  идват други бъднини

 и  Свободата ще изгрее,

  тъй като утринни лъчи!

 

 На гъз ще седнат „първенците”...

 Ще свърши мнимия им Рай...

 И ще се скрият във горите...

 Напред ще тръгне моя край!

 

 Народът ни ще си отдъхне.

 И ще започне да твори.

 От корен „Злото” ще изсъхне,

 на всички ни ще провърви!

 

 И всички чакахме промени...

 Но те не дойдоха при нас!

 И хората обезверени,

 видяха битките за власт.

 

 Но комунистите не спряха,

 нали тоягата бе в тях!

 И „котите” си удържаха,

 не бе им грижата за нас!

 

 

 4//     Създаваше се СДС-то...

 Опора истинска за нас,

 от всички хора под небето,

 жадуващи  за  друга власт!

 

 То беше рожба на Луканов,

 един хитрец и антихрист,

 оръжие,  то  също стана,

 запази  пътя им нечист!

 

 С внедрени хора в  СДС-то,

 прокараха те своя план

 и удържаха дереджето...

 От тях бе пътя ни избран!

 

 О, всичко бе ентусиазъм!

 Народа беше вдъхновен ,

  и принципа от него казан,

 бе с лозунгите изразен:

 

 „Навън червените боклуци!”

 „Света за нас е отреден!”

 И свиваха от яд юмруци...

 Кипяха хората край мен!

 

 На много хилядни митинги,

 невиждани до този миг...

 С  младежи, чичковци и чинки,

 протеста ни, стана велик!

 

 Говореха се прави думи,

 дошли от хорската душа,

 чертаеха се верни друми,

 от радостни, като деца!

 

 Растяха „СДС митинги”!

 Народа бе като море!

 С възхита гледам  тези снимки,

 и  днес  от яд ми се реве!

 

 Очаквахме нов свят да дойде,

 но по-лош свят за нас дойде!

 И пак останаха купойте,

 и се наместиха добре!

 

 5//   Те си създадоха армада,

 и  защитиха свойта власт!

 А  революцията млада,

 на конци създаде, власт...

 

 Борци и мутри и мутреси,

 За браниха умряла власт,

 и само с гадни интереси,

 нахвърлиха се върху нас.

 

 От приказки, и много думи,

 от скачане и суета,

 барута в нашите куршуми,

 не бе със нужна сухота!

 

 Те взеха да ни рекетират,

 със сила  вземаха пари!

 Не си ли техен те те спират,

 и твоя бизнес не върви!

 

 По улици и по заводи,

  те като цербери стоят,

 насила всичко живо спират

 от  циците млякото  доят!

 

 Във складовете скриха всичко,

 да разберем, че ще се мре!

 За хляб народа се боричка,

 от туй доволни бяха те!

 

 И хората се умориха,

 обхвана ги  нечуван страх,

 в решетки домовете скриха,

 а те върлуваха край тях!

 

 Създадоха си и закони...

 Дойдоха  с„мутрите” на власт!

 Градяха свои  бастиони...

 Но не по мислиха за нас!

 

 Дори и днеска се говори,

 За куфарчета със пари,

 Андрей  тъй пътя им отвори,

 И Мафията учреди!

 

 

 6// И тъй изпечените комунисти,

 държаха козове и власт

 и със игрите си нечисти,

 останаха си пак на власт.

 

 С правителството на Луканов

 И с Виденовия колапс,

 България едва остана...

 И бе издърпана от нас!

 

 За тях бе важен Капитала,

 а и държавните пари...

 Туй Партията бе разбрала-

 от сметки не се умори!

 

 И от заводи и от банки,

 облажваха се тайно  те,

 и със мутрите бабанки ,

 капиталстваха сефте!

 

 Те завладяха и Пазара,

 с каквито искаха цени

 насилието- мярка стара,

 без мъка пак се поднови!

 

 На Партията от парите,

 раздаваха си на калпак:

 осигуриха си съдбите,

 до третото коляно чак!

 

 Дори и днеска се говори,

 за куфарчетата с пари-

 корупцията се отвори

  и Мафията се роди!

 

 И дивите капиталисти

 Плъзна`ха в нашата страна,

 и със гешефтите нечисти,

 на всичко сложиха ръка.

 

 Събраха синьо и червено,

 нали са с един произход,

 и Страната уморена,

 запрeплете, Милата, напред!

 

 Създадоха си арматури,

 от  СИК и ВИС и друга смет,

 създаваха ни страшни бури,

 а и препятствия безчет!

 

 И вчерашните тепигьози,

 по –нагли  станаха така!

 И все плячкосваха обоза,

 създаваха си имена!

 

 И всички гадни бабаити,

 обсипваха със ореол,

 и със моралите убити,

 изграждаха си свой Престол!

 

 И вси  престъпници и”менти”,

 прегърнаха се със  ръце,

 измислиха си аргументи,

 и ни рушаха  от сърце..

 

 7//О, по делата ги познаваме,
и то достатъчно добре!
За туй ортаци не им  ставаме,
щом нивата се заоре!...

Те пак са тука... Нали ги виждаме...
Изправиха се на нозе!
Развалят  всичко, що съзиждаме...
Берат от нашето лозе!

Отново те са,  бабаитите...
Раздават ни за грош акъл.
Да хванат кокала, комитите!...
И си остават с  нрава  зъл...

Преструват се във обществото ни
на най-смирените овци.
Че  те се борят за доброто ни!...
Капан ни стягат от конци!...


Дерат се те  пак по „ефирите”
и плюят право и закон...
И с пепел си посипват дирите,
без грижа  за добрия тон!

Изгониха от нас кумирите...
Лъжата качиха на трон!
О, тия хора ако дирите,
днес са в черковния „амвон”...

 

 

 

 

 

8// Избирахме си президенти...

 Дарявахме ги с много власт!

 Уж наши хора, дисиденти,

 опора някаква за нас.

 

 Избрахме първом Желю Желев.

 Не знам дали е  дисидент!

 Човек от тяхната постеля,

 но не е техен опонент!

 

 Прочут с Боянските ливади...

 И сринал „своите” от власт...

 Берона той май наковлади...

 Не винаги той страда с  нас!

 

 Със  следващия Пет. Стоянов,

 народа нищо не доби.

 Лустрацията изостави,

 а и бедите не реши!

 

 Да не говорим за Първанов,

 дошъл със турците на власт...

 О, той зад своите застана

 И не бе добър за нас!

 

 Създаде тройката на Царя...

 Издигна   на върха  Сергей,

 и  както става на Пазаря,

 плати на скъпия ни Бей!

 

 И  коменданта Иван Костов,

 вървеше често против нас...

 И за да си запази поста,

 бе  често между тях и нас!

 

 Той Бастиона ни от люспи,

 къде с интриги, къде с бяс,

 на СДС-то свири дузпи,

 но не и да върви със нас!

 

 Дойде ни и на помощ Царя!

 Реда ни благ да възцари!

 Но бе похарчен на Пазаря,

 и купен с царските гори...

 

 От тъмни сили бе доведен,

 със осемстотинте му дни...

 Не стана той у нас по-беден,

 напратив се... обогати!

 

 Нас БСП ни управлява,

 с Андрей, със Виденов, с Сергей,

 и стигнахме с тях мрачна слава,

 а не до славен апогей!

 

 А ДПС-то,балансьора,

 се казва, че преяде с власт,

 Доган  я влачи на боксира,

  не мисли никога  за нас ...

 

 Какво да кажа за Борисов...

 Страшилището на Сергей!

 Той с много ленти се записа...

 При него духаше повей!

 

 Той може би направи грешки.

 Но кой работещ не греши?!

 Държа се с хората човешки,

 правата им не наруши!

 

 И Прехода върви до днеска...

 И според мен се разшлеви!

 И още дълго ще ни стряска!

 От всичко туй мен  ме боли!

 

  23.08.2014г. Драгойново  Христо Славов-Хекредел