Прежда от възли
Бледнеят пред тебе искрите
обвили съня на нощта,
с воал от безумства покрит е
чаровният смях на деня.
В орисани черни полета
копнее смутена душа,
изплака в червено небето
една непосилна сълза.
Заглъхнаха старите пейки,
изгнили от морния дъжд.
Дървета отрониха вейки,
попили в кората си мъст
за всяка частица от тебе
изгубена в тихата шир.
Проклета от спрялото време
те търся в измислен всемир.
Оплетох си бяла надежда
от сляпа, измокрена вяра,
на възли е моята прежда,
защото до мене те няма.
© Николина Милева All rights reserved.
