Бледнеят пред тебе искрите
обвили съня на нощта,
с воал от безумства покрит е
чаровният смях на деня.
В орисани черни полета
копнее смутена душа,
изплака в червено небето
една непосилна сълза.
Заглъхнаха старите пейки,
изгнили от морния дъжд.
Дървета отрониха вейки,
попили в кората си мъст ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up