Пъпките на розите
не познават
ласката на слънцето,
нито целувката на звездите,
превърната в роса,
нито прегръдката на вятъра,
нито докосването на пчелите
и омайната им песен,
докато не се превърнат
в разцъфнал цвят,
който знае
колко прекрасно е
и каква живителна сила
и радост дава
всичко това.
Пъпка,
познала само
целувка кратка,
останах…
Градушка
ме покоси!
© Ласка Александрова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
