Слънцето е болно.
Някой
прекършил му лъчите
и няма как
цветята да прегърне.
Само там,
далеч,
стои и гледа
сутрин
как сред росната трева,
мравчици едва пълзят,
а пеперудите
се мъчат да летят.
Ако можеше стръкчетата да погали,
крилцата щяха да са сухи
и с вятъра във валс
над цветовете да кръжат.
Но...
то е болно.
Дано към него
скоро
лястовица бяла
да се приближи -
раните му
да заличи.
© Ласка Александрова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
