Прекършено ехо
---
Как всичко покрай мене губи смисъл –
животът ми, изтлял като жарава,
очакването, думите написани,
сърцето ми, потънало в забрава.
Сезоните с безплодните любови,
белязали гърба и раменете,
разделите – преглътната отрова,
и вярата, от теб докрай отнета.
Надеждата, осъмнала на гарата,
намерила в пероните утеха
и спомен в споделената цигара,
отекващ в паметта с горчиво ехо.
Мечтите ми се свиха полумъртви,
не следват вече полета на птици.
Сълзи последни с писък се откъртват,
напускайки гнездата на зениците.
Опитах да политна, но без тебе
крилата са прекършени и груби.
Разбих се – в любовта, и в оня хребет,
на който те намерих.
И загубих!
-----
© Станислава All rights reserved.
