Преливай! Аз не те виня,
че търсиш чуждото корито.
Не мога теб да задържа
до мен. Насила? - не опитвам.
Тя, любовта си има вкус,
той често сменя се, когато
откриеш новото във друг
и разбереш, че вече е остатък,
което имаме със теб,
и всичките ни общи части
разпадат се и се делят,
и трайно се заключват в нас си.
Преливай! Аз не те виня,
че тясно ти е моето корито.
Преливай! Следвай любовта!
Не мога да те спра! Не искам!
© Деян Димитров All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
