Прелюдия към един развод
Жената реши, че ще става художник –
на стари години и с мойте пари!
Накупи си четки, бои и триножник,
озъби се пътьом и в хола се скри!
Намърда се вътре, заключи вратата,
не каза ни дума, ни вопъл, ни стон...
Призля ми... облегнах се цял на стената,
и зяпнах с уста като вчерашен сом.
Какво ѝ прищрака отново, за Бога,
с какво ли заслужих такава жена?!
Нима не ѝ стигнаха курсът по йога,
скоковете с бънджи, по джаза страстта...
Я гледай на Тошо жената... Картинка!
Седи си цял ден у дома и плете,
прехвърля си кротичко бримка по бримка,
парички не харчи, почти не яде...
Или пък на Кольо! Жена-трудовачка,
със здрави ръчища, с широки плещи –
от сутрин до вечер в градината бачка,
дървата им цепи, тревата коси!
Я виж на Прокопи! Ербап-домакинче –
то гозби, мезета, салати, чорби!
Наместо да срами Гоген и да Винчи,
обгрижва мъжа си с туршийки дори!
Я гледай на Стойчо, на Крум, на Валери –
все скромни, безропотни, тихи жени,
ни с четки цапотят, ни пътьом се зверят,
ни харчат за глупости грешни пари!
Ще взема накрая да пусна обява:
„Предлагам съпруга – творец и спортист!
... Или я заменям за друга такава,
с по-малко дефекти на твърдия диск...”
© Емрих All rights reserved.
Благодаря!
