Прелюдия в минор
Прекрасен ден! Не бързам за никъде.
Есен съм, а в календара ми всеки ден е …
неделя.
Гонех времето - кратко примигване.
Чаша силно вино бе моето
вчера.
От него отпивам на мънички глътки.
Скъпи спомени всяка капка
събира…
Младост, любов, мечтите ми дръзки...
Сладнѝ и горчи, на живота от меда и
от жилото.
Спомен и мечта, а между тях - само миг.
И истинска любов, която да ни
сгрява.
Лист подир лист превръщам във стих,
от тебе вдъхновена и от …
листопада!
С оранжеви ноти в октомврийския двор
есента композира най-красивата
песен.
Изпълнява тихо „Прелюдия в минор“
вятърът в неделната ни
есен!
© Даниела Виткова All rights reserved.
