Премълчан сонет
ПРЕМЪЛЧАН СОНЕТ
Тишината след дъжд ми разказа:
– Аз съм тук като болка и лек.
Но – да люби, или пък – да мрази
в този свят може само човек.
Двете чувства са тайнства и свише
някой избор за тях ти е дал.
Ти решаваш – дали да обичаш,
или тънеш сред кал и печал.
Аз съм само безмълвен свидетел –
не споделям какво съм видяла.
Но в дъждовните струйки поетът
всяка думичка вече разчел е –
за живот и за смърт и раздяла –
и е низал безсънни куплети.
© Валентина Йотова All rights reserved.
