Премълчани истини
Лъжите са фантазии безсмислени,
фалшиви сенки в нощен полусън.
По-страшни са неречените истини.
Те дебнат като кучета отвън.
Застигат ни и злобно ни повалят,
по-точни и от сребърен куршум.
Щом сляпото доверие окалят,
промъкват се в нещастния ни ум
да му доказват гордо правотата си,
( остават истини все пак, нали?)
Да ги приемем, вдигнали главата си,
дори когато дяволски боли.
Дори, когато някак ни се струва,
че този свят е адски некрасив,
че премълчаното не съществува
и лъган е човек, дорде е жив.
И моля се със думи непоискани,
навела примирително глава:
Пази ме, Господи, от премълчани истини,
а от лъжите – мога и сама.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
