Пренамиране
Благодаря на бога
за мъничката твар,
намерила троха и ситост
в мойта длан. За клечката
от светлина, за крехкостта ù;
за ириса, улегнал във очите ми –
хвърли им после бял тамян!
Да прикадят отровата
на дни без име,
змии и гущерици
да се върнат в пещери
под ключ от канари
на миналото...
Да бъде нощ! Пияна
от безверие, безпаметна
от паднали слънца,
с лепило от тъга и тъмнина –
срази ги, воин,
вдън
Стария завет.
Да бъде ден! Огрян от
светила, от нови божества –
бъди ми жрец
на нов псалом от южна свежест!
И не да стана птица, а жена,
която птицата сънува, че
с Икар лети
до там,
където е небе,
където от мечти
избухва слънцето –
Алфа. Вита. И дъга...
© Златина Георгиева All rights reserved.