Feb 3, 2019, 10:11 PM

Преоткривам Те

  Poetry
516 2 0

С колело в рано утро по алеите хвърча,

искрящи след дъжда са – алеи огледало.

С карамелен вкус денят, усмихнат замълча

и детската ми вяра ме покрива в светло бяло.

 

Завивам в парка, в парка до дърветата,

И нежно ме прегръща шумът на есента.

Медено листата росни сочат ми пътеката,

А пътеката ме води във необятността.

 

Сред трясъка на бурята – настъпва тишина,

в мрака, Татко, Ти разкриваш Своя изход.  

Немея пред безкрайната Ти добрина,

пред величието на неповторим произход.

 

С колело в рано утро по алеите хвърча,

искрящи след дъжда са – алеи огледало.

С карамелен вкус денят, усмихнат замълча

и детската ми вяра ме покрива  в светло бяло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...