Feb 3, 2019, 10:11 PM

Преоткривам Те

  Poetry
517 2 0

С колело в рано утро по алеите хвърча,

искрящи след дъжда са – алеи огледало.

С карамелен вкус денят, усмихнат замълча

и детската ми вяра ме покрива в светло бяло.

 

Завивам в парка, в парка до дърветата,

И нежно ме прегръща шумът на есента.

Медено листата росни сочат ми пътеката,

А пътеката ме води във необятността.

 

Сред трясъка на бурята – настъпва тишина,

в мрака, Татко, Ти разкриваш Своя изход.  

Немея пред безкрайната Ти добрина,

пред величието на неповторим произход.

 

С колело в рано утро по алеите хвърча,

искрящи след дъжда са – алеи огледало.

С карамелен вкус денят, усмихнат замълча

и детската ми вяра ме покрива  в светло бяло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...