Mar 23, 2008, 7:38 PM

Препънах се и паднах...

Poetry

970 0 1

Препънах се и паднах...
препънах се в своето сърце.
Как ли се е озовало на земята
като бездомно мъничко дете?
Та аз нали на теб го дадох -
да го пазиш и да го обичаш,
а ти в калта ли го захвърли?
Ох, не, не отговаряй, че боли!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

aLmA_mUeRtA (Ив)

Понякога е по-добре да не знаем отговорите на някои въпроси! Браво! Целувки!

2008-05-04T14:45:10+03:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0