Прераждане
715
2
1
Тогава внезапно животът умира,
когато усилен порой завали ...
В капана на времето стене в неспира,
а мракът обхваща сърца и души.
През малък прозорец, обвит в мъгла
подава се тя, с поглед унесен
и плахо протяга ръка към света,
приветстващ студената есен.
В сърцето и - лед, в очите - тъга.
За миг, който сякаш е вечен
протяга тя плахо ръка към света -
тъй чужд, непознат и далечен.
Но кой ще я хване в чуждия свят,
където цари пустота?
Ще срещне ли някой душевно богат,
лекуващ кървяща душа?
Надежда роди се след страшен порой
през тъмната, тягостна есен.
Ветрецът, подухвайки леко, в покой
запя сякаш радостна песен.
© Магдалена Георгиева All rights reserved.
