Тогава внезапно животът умира,
когато усилен порой завали ...
В капана на времето стене в неспира,
а мракът обхваща сърца и души.
През малък прозорец, обвит в мъгла
подава се тя, с поглед унесен
и плахо протяга ръка към света,
приветстващ студената есен.
В сърцето и - лед, в очите - тъга.
За миг, който сякаш е вечен
протяга тя плахо ръка към света -
тъй чужд, непознат и далечен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up