Jun 17, 2006, 1:04 AM

ПРЕРАЖДАНЕ

Poetry

1.1K 0 0

...Кръвта ти спря да се стича...
Аз още стоя, изпълнен с омраза...
Тъй както нявга Каин Авел отрича.
Обичам те, дори потънал в земята,
в очите ти сини празно се взирам -
с грехове съм отдавна препълнен.
Взех вече и всичките твои кошмари.
Странно... да мога пак бих убил те.
Как крилата ти трепват прекършени
красиво - всички надежди са свършени.
Денят свърши, настъпи Вечната нощ.
Усещам в Края си Необятната Мощ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0