Dec 25, 2007, 11:41 PM

прераждане

  Poetry
681 0 21

Очите ми  докосват  огледалото,

трепти . . .  ръцете ми са живи . . .

Въздишам след поредното изплуване,

намерих себе си. . . Това ми стига!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ася All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления за идеята...
  • Радвам се ,че те открих.Пишеш повече от чудесно!!!!
  • Това е едно от произведенията, след които ми трябват няколко минути да се свестя и гледам с преклонение!Браво!Силно и вдъхновяващо!
  • Благодаря на всички!
  • Направила си най-трудното!Браво!А аз още се търся...

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...