Побирах вятъра в лицето си,
поглъщах го, погалвах го с ръце
и с нежността на сърцето си
пращах го при тебе да се спре.
Попивах светлината на звездите,
стелеща се в притъмнелите коси
и без граници оставени мечтите
постилах в мокрите под теб треви.
Пречистен, притихвах на росата,
приела душата на свещените води
и с усмивка, подарена от цветята,
в твоята любов отново се родих.
© Йордан Малинов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
