ПреРаждане
Предем сами
съдбите си заплетени
и сливаме душите си в една.
А щом изгрее цвете от венчето ни,
в очите си събираме дъжда.
И ритъмът във нас дори променя се,
сърцето ни забива във дует.
Щом в твоите очи, неясно виждащи,
открием чудо и завет.
"Добре дошло, мъниче!" шепнем ти
и сякаш че си взело миг от нас.
Разкъсана на късове душата ни,
преражда се във тебе част.
И от любов безумна онемели,
по-цели сме, по-смели от лъва.
По-нежни и от лятно слънце,
пробудено след сутрешна роса.
С клепачите си вечер ще завием
очи си, разлютени от деня.
И будни всяка нощ из сън ще бдиме
над теб, Усмивчице, до сутринта.
На Дани, Сияна и Мия
от мама с любов!:)
© Искра Радева Николова All rights reserved.
