airiskra (Искра Радева Николова)
126 967
Sep 23, 2010, 11:40 AM

ПреРаждане 

  Poetry
761 0 18

Предем сами

съдбите си заплетени

и сливаме душите си в една.

А щом изгрее цвете от венчето ни,

в очите си събираме дъжда.

И ритъмът във нас дори променя се,

сърцето ни забива във дует.

Щом в твоите очи, неясно виждащи,

   открием чудо и завет.

"Добре дошло, мъниче!" шепнем ти

  и сякаш че си взело миг от нас.

Разкъсана на късове душата ни,

  преражда се във тебе част.

И от любов безумна онемели,

по-цели сме, по-смели от лъва.

По-нежни и от лятно слънце,

пробудено след сутрешна роса.

С клепачите си вечер ще завием

очи си, разлютени от деня.

И будни всяка нощ из сън ще бдиме

над теб, Усмивчице, до сутринта.


На Дани, Сияна и Мия

от мама с любов!:)

© Искра Радева Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??