Прераждане
Изсипва се от облака дъжда,
посипва ми косите - свеж и хладен,
и сякаш в миг дъждовната вода
превръща се във бяла морска пяна.
И улицата кална, и града
превръщат се във пясък, в морски замък,
във приказка красива, а света
разбива своето сърце от камък.
И чувствам как достигам до брега,
за моите невинни стъпки жаден,
тъгата скривам в морската вода
и бавно към звездите се отправям.
© Илияна Иванова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
