***
Когато в непрогледната тъма се преродя...
и цялата материя в краката си разложа...
от мен... една потъпкана в Любов душа...
да мога в твоята без страхове да сложа...
Тогава знам, че знаеш... моите коси...
които вплитат мъдростта на вековете...
как с твойте ангелски добри сълзи...
да напоиш... и да посееш свято цвете...
Да се издигне то с божествен аромат...
да заличи смрадта на гнило тяло...
"Тогава ти и аз отново ще летят." ...