Jan 30, 2017, 3:33 PM

Прераждания

  Poetry » Other
508 1 7

Топка зрели предателства
ми засяда на гърлото;
пипалата, прорастнали,
в ноздрите ми се мърдат;

 

яйцевидно учудване
уплътнява в сърцето ми;
в сресаното ми будене
то покълва и ето –

 

пак се ражда медузата,
тя – от разреда Мешести;
ще я пусна да плува
във морето от срещи

 

и отново съм ничия
аз, родила предателства;
жълта глина от спомени
с отпечатани дати.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...