Пресита
Свита на топка, дрипава, хърбава,
на тротоара пред "Хали"-те,
крие очите си слепи под кърпа
една смрадливка ялова.
Дреме застинала, сякаш се моли
и се усмихва беззъбо.
Край нея граждани – с главоболие,
напарфюмирани и изкъпани.
Никой не спира, да я попита
за световете невидими.
В тази бедна държава, жителите
от видимото са сити.
Като я видят, защо да се спират?
Жената не струва нищо!
В какви ли черни вселени се взира
и мисълта им разнищва?
И се задъхват телата от бързане,
няма милост за слабите.
Някой извика:
— Мъртва е! Мъртва е!
— Това си е нейна работа!
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
