Mar 13, 2008, 7:34 PM

Преситих се

  Poetry
856 0 13
 

Преситих се от мъдрости на хора,

които са потънали в лъжа,

ала отнемат мястото на Бога

и си поделят всеки ден света.

Преситих се на черните боички,

изпълващи живота на деня,

от болката във погледа на всички -

и възрастни,

и млади,

и деца...

Преситих се на вопли и обиди,

на хули,

и скандали,

клевети.

Преситих се в душата ми да има

роптания,

преглътнати сълзи...

Преситих се

да ме наричат слаба,

наоколо да чувствам

тегота,

от сутринта до вечерта да страдам,

за чужда болка,

болест

и

вина...

Преситих се...

С години си наливах

и тихо пиех всякаква тъга -

горчива

и очистваща,

и стара,

примесена

със доза

самота...

 

Преситих се...

Подай ми шоколада

и любовта ти,

пълна с топлина!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Преливам и аз от това...!
    Тогава... майната и на диетата -
    да живеят Любовта и шоколада!

    Създала си разкош!!!
  • Да! Да! Да! Чудесен стих!
  • Страхотен финал!Неочакван,но точно на мястото си!
  • Много добре казано!
    Прозвуча ми като изповед на една измъчена душа.Дано греша..Защото ти желая щастие!Споделено щастие!
  • Ако знаеш само колко съм преситена и аз!
    Благодаря ти,за този стих!
    Целна ме,където трябва!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...