13.03.2008 г., 19:34

Преситих се

859 0 13
 

Преситих се от мъдрости на хора,

които са потънали в лъжа,

ала отнемат мястото на Бога

и си поделят всеки ден света.

Преситих се на черните боички,

изпълващи живота на деня,

от болката във погледа на всички -

и възрастни,

и млади,

и деца...

Преситих се на вопли и обиди,

на хули,

и скандали,

клевети.

Преситих се в душата ми да има

роптания,

преглътнати сълзи...

Преситих се

да ме наричат слаба,

наоколо да чувствам

тегота,

от сутринта до вечерта да страдам,

за чужда болка,

болест

и

вина...

Преситих се...

С години си наливах

и тихо пиех всякаква тъга -

горчива

и очистваща,

и стара,

примесена

със доза

самота...

 

Преситих се...

Подай ми шоколада

и любовта ти,

пълна с топлина!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Преливам и аз от това...!
    Тогава... майната и на диетата -
    да живеят Любовта и шоколада!

    Създала си разкош!!!
  • Да! Да! Да! Чудесен стих!
  • Страхотен финал!Неочакван,но точно на мястото си!
  • Много добре казано!
    Прозвуча ми като изповед на една измъчена душа.Дано греша..Защото ти желая щастие!Споделено щастие!
  • Ако знаеш само колко съм преситена и аз!
    Благодаря ти,за този стих!
    Целна ме,където трябва!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...