13.03.2008 г., 19:34

Преситих се

857 0 13
 

Преситих се от мъдрости на хора,

които са потънали в лъжа,

ала отнемат мястото на Бога

и си поделят всеки ден света.

Преситих се на черните боички,

изпълващи живота на деня,

от болката във погледа на всички -

и възрастни,

и млади,

и деца...

Преситих се на вопли и обиди,

на хули,

и скандали,

клевети.

Преситих се в душата ми да има

роптания,

преглътнати сълзи...

Преситих се

да ме наричат слаба,

наоколо да чувствам

тегота,

от сутринта до вечерта да страдам,

за чужда болка,

болест

и

вина...

Преситих се...

С години си наливах

и тихо пиех всякаква тъга -

горчива

и очистваща,

и стара,

примесена

със доза

самота...

 

Преситих се...

Подай ми шоколада

и любовта ти,

пълна с топлина!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Преливам и аз от това...!
    Тогава... майната и на диетата -
    да живеят Любовта и шоколада!

    Създала си разкош!!!
  • Да! Да! Да! Чудесен стих!
  • Страхотен финал!Неочакван,но точно на мястото си!
  • Много добре казано!
    Прозвуча ми като изповед на една измъчена душа.Дано греша..Защото ти желая щастие!Споделено щастие!
  • Ако знаеш само колко съм преситена и аз!
    Благодаря ти,за този стих!
    Целна ме,където трябва!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...