13.03.2008 г., 19:34 ч.

Преситих се 

  Поезия
698 0 13
 

Преситих се от мъдрости на хора,

които са потънали в лъжа,

ала отнемат мястото на Бога

и си поделят всеки ден света.

Преситих се на черните боички,

изпълващи живота на деня,

от болката във погледа на всички -

и възрастни,

и млади,

и деца...

Преситих се на вопли и обиди,

на хули,

и скандали,

клевети.

Преситих се в душата ми да има

роптания,

преглътнати сълзи...

Преситих се

да ме наричат слаба,

наоколо да чувствам

тегота,

от сутринта до вечерта да страдам,

за чужда болка,

болест

и

вина...

Преситих се...

С години си наливах

и тихо пиех всякаква тъга -

горчива

и очистваща,

и стара,

примесена

със доза

самота...

 

Преситих се...

Подай ми шоколада

и любовта ти,

пълна с топлина!

 

 

 

 

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??