May 29, 2008, 1:01 PM

Преструвки*

  Poetry
913 0 1

Недей ме пита искам ли те още...
Незарасналите рани най-много болят.
Не срещна ли очите ти никога повече,
по- лесно сълзите ще спрат да валят!

 

 

Спри да въздишай по дните отминали...
Няма да ме има, за да видя преструвките.
Спри, преди да съм престанала и аз
да вярвам, че истински били са целувките!

 

 

Откажи се да вярваш, че тръпна в очакване...
Да те срещна отново, във времето някъде.
Забрави, че в сърцето ми беше затворен,
при следващата ни среща то ще зее отвсякъде
!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДРУГА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...