May 29, 2008, 1:01 PM

Преструвки*

Poetry

912 0 1

Недей ме пита искам ли те още...
Незарасналите рани най-много болят.
Не срещна ли очите ти никога повече,
по- лесно сълзите ще спрат да валят!

Спри да въздишай по дните отминали...
Няма да ме има, за да видя преструвките.
Спри, преди да съм престанала и аз
да вярвам, че истински били са целувките!

Откажи се да вярваш, че тръпна в очакване...
Да те срещна отново, във времето някъде.
Забрави, че в сърцето ми беше затворен,
при следващата ни среща то ще зее отвсякъде!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

Поздравления, Дона Карън!

2008-05-29T14:51:07+03:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0