Жан-Кристоф
22 results
  364 
Изстинало кафе. Димяща утрин.
Пердета с рози в кърваво бордо.
Вратата се отваря. Сган от звуци
се блъсва в изпотеното стъкло.
Обувки тъпчат сенките по пода. ...
  249  10 
  373 
  388  11 
Дъждът размаза изгрева си с длан
и слънцето се спусна снежнобяло-
откъснала се перла от гердан
по склона на планинските овали.
Поеха я сатенени мъгли. ...
  533  19 
  590  19 
По хлъзгавите тесни стъпала.
Под арките с трендафили надвиснали.
С просмуканото яке от дъжда
и някаква тъга внезапно плиснала.
С предчувствие за тягостен финал. ...
  432  11 
Остават още десет километра.
*
Познатото до болка, ми е чуждо -
пустеещата улична беседка
и моста вляво, и разлаяните кучета. ...
  789  11 
Тя влиза като вятъра с боклука,
отворил с трясък пътната врата.
Обръща всеки поглед. За минута.
И после я забравя. На мига.
  358 
Ослепях. Онемях от бездумие.
Оглушах от гърмежи през май.
Има време за всичко, но трудно е...
Щом е време за скръб - няма край.
Сенокос. След това някак тихо е. ...
  692  19 
Погледнеш ли в душата ми отвътре
съм бездна. Тъмнина неизследима.
Самотно броди ехото на смъртен.
(А, взреш ли се във Себе си сте Трима...)
Погледнеш ли в духа ми неспокоен ...
  797  17 
Прелиствах аз небрежно Киркегор
в кресло до огъня и пушех си лулата,
отпивайки следобеден ликьор
с копито в такт със Лунната соната.
Във „до диез минор“ по стъклописа ...
  715  21 
Изтеглям фибата. Косите ти уханни
се спускат разпилени по гърба.
Прокарвам по извивките ти длани,
докосвам с устни колието на тила.
Протяжният ти стон в кръвта ми влиза, ...
  1418  16 
Арестуван съм в тебе живот,
като плъх във килия.
Докога ще търкаляш сезони
в синджира от дни?
Докога ще наливаш с бълвоч ...
  414 
И тегне красотата като каска
нахлупена по време на война.
За гърлото филизи се захващат
и давят в бездни от разлистена тъга.
Над цъфналите ябълки си ляга ...
  1342 
Отмива утрото дъжда, денят разцепва
с дълбоки, непохватно груби фрески
и хвърлят плащ върху земята набраздена
бездомни облаци като в роман на Достоевски.
Процежда кал, разстрелян тротоара. ...
  787 
Разсипах думите. Гнева ми ги премаза.
Обида мисълта ми вкамени.
Зад порти от ръждясало желязо
мълчанието прага ми обви.
И с черен плащ загърнал тишината ...
  1109 
На август в бледосинкавото утро,
когато ти ухае на смокини,
когато вятърът в тополите запърха
и литне над сънливите градини,
когато те погали кадифен ...
  1252  14 
В долината на мрачната сянка,
под прегърбена, стара върба,
насред мъртво огнище с останки,
завещано от древна рода -
там съм днес, по изгубен от вчера, ...
  1330  10 
Потъва аленият залез зад града.
Колата ми е спряла на червено.
На мястото до мен лежат цветя.
Жасмин уханен... Мислиш ли за мене?
  1021  12 
С разплискан, хладен дъжд потече мрака
по топлите извивки на деня
и с глас на жълтоока кукумявка
над сгушените сенки прелетя.
Премина по пътеката на двора ...
  1255  12  12 
Нощта развя пиратския си флаг
и прати славеи в засада да ми пеят.
Завърза китките ми с теменужения хлад.
Със няколко светулки ме простреля.
А, в тъмносинята, безбрежна тишина ...
  1793 
Random works
: ??:??