Жан-Кристоф
22 results
460
3
9
Изстинало кафе. Димяща утрин.
Пердета с рози в кърваво бордо.
Вратата се отваря. Сган от звуци
се блъсва в изпотеното стъкло.
Обувки тъпчат сенките по пода. ...
Пердета с рози в кърваво бордо.
Вратата се отваря. Сган от звуци
се блъсва в изпотеното стъкло.
Обувки тъпчат сенките по пода. ...
297
5
10
453
2
8
459
3
11
Дъждът размаза изгрева си с длан
и слънцето се спусна снежнобяло-
откъснала се перла от гердан
по склона на планинските овали.
Поеха я сатенени мъгли. ...
и слънцето се спусна снежнобяло-
откъснала се перла от гердан
по склона на планинските овали.
Поеха я сатенени мъгли. ...
571
1
19
642
5
19
По хлъзгавите тесни стъпала.
Под арките с трендафили надвиснали.
С просмуканото яке от дъжда
и някаква тъга внезапно плиснала.
С предчувствие за тягостен финал. ...
Под арките с трендафили надвиснали.
С просмуканото яке от дъжда
и някаква тъга внезапно плиснала.
С предчувствие за тягостен финал. ...
494
3
11
Остават още десет километра.
*
Познатото до болка, ми е чуждо -
пустеещата улична беседка
и моста вляво, и разлаяните кучета. ...
*
Познатото до болка, ми е чуждо -
пустеещата улична беседка
и моста вляво, и разлаяните кучета. ...
871
8
11
Тя влиза като вятъра с боклука,
отворил с трясък пътната врата.
Обръща всеки поглед. За минута.
И после я забравя. На мига.
отворил с трясък пътната врата.
Обръща всеки поглед. За минута.
И после я забравя. На мига.
400
4
Ослепях. Онемях от бездумие.
Оглушах от гърмежи през май.
Има време за всичко, но трудно е...
Щом е време за скръб - няма край.
Сенокос. След това някак тихо е. ...
Оглушах от гърмежи през май.
Има време за всичко, но трудно е...
Щом е време за скръб - няма край.
Сенокос. След това някак тихо е. ...
741
6
19
Погледнеш ли в душата ми отвътре
съм бездна. Тъмнина неизследима.
Самотно броди ехото на смъртен.
(А, взреш ли се във Себе си сте Трима...)
Погледнеш ли в духа ми неспокоен ...
съм бездна. Тъмнина неизследима.
Самотно броди ехото на смъртен.
(А, взреш ли се във Себе си сте Трима...)
Погледнеш ли в духа ми неспокоен ...
855
3
17
Прелиствах аз небрежно Киркегор
в кресло до огъня и пушех си лулата,
отпивайки следобеден ликьор
с копито в такт със Лунната соната.
Във „до диез минор“ по стъклописа ...
в кресло до огъня и пушех си лулата,
отпивайки следобеден ликьор
с копито в такт със Лунната соната.
Във „до диез минор“ по стъклописа ...
768
4
21
Изтеглям фибата. Косите ти уханни
се спускат разпилени по гърба.
Прокарвам по извивките ти длани,
докосвам с устни колието на тила.
Протяжният ти стон в кръвта ми влиза, ...
се спускат разпилени по гърба.
Прокарвам по извивките ти длани,
докосвам с устни колието на тила.
Протяжният ти стон в кръвта ми влиза, ...
1471
6
16
Арестуван съм в тебе живот,
като плъх във килия.
Докога ще търкаляш сезони
в синджира от дни?
Докога ще наливаш с бълвоч ...
като плъх във килия.
Докога ще търкаляш сезони
в синджира от дни?
Докога ще наливаш с бълвоч ...
451
1
4
И тегне красотата като каска
нахлупена по време на война.
За гърлото филизи се захващат
и давят в бездни от разлистена тъга.
Над цъфналите ябълки си ляга ...
нахлупена по време на война.
За гърлото филизи се захващат
и давят в бездни от разлистена тъга.
Над цъфналите ябълки си ляга ...
1443
4
8
Отмива утрото дъжда, денят разцепва
с дълбоки, непохватно груби фрески
и хвърлят плащ върху земята набраздена
бездомни облаци като в роман на Достоевски.
Процежда кал, разстрелян тротоара. ...
с дълбоки, непохватно груби фрески
и хвърлят плащ върху земята набраздена
бездомни облаци като в роман на Достоевски.
Процежда кал, разстрелян тротоара. ...
843
6
7
Разсипах думите. Гнева ми ги премаза.
Обида мисълта ми вкамени.
Зад порти от ръждясало желязо
мълчанието прага ми обви.
И с черен плащ загърнал тишината ...
Обида мисълта ми вкамени.
Зад порти от ръждясало желязо
мълчанието прага ми обви.
И с черен плащ загърнал тишината ...
1159
9
9
На август в бледосинкавото утро,
когато ти ухае на смокини,
когато вятърът в тополите запърха
и литне над сънливите градини,
когато те погали кадифен ...
когато ти ухае на смокини,
когато вятърът в тополите запърха
и литне над сънливите градини,
когато те погали кадифен ...
1303
7
14
В долината на мрачната сянка,
под прегърбена, стара върба,
насред мъртво огнище с останки,
завещано от древна рода -
там съм днес, по изгубен от вчера, ...
под прегърбена, стара върба,
насред мъртво огнище с останки,
завещано от древна рода -
там съм днес, по изгубен от вчера, ...
1431
10
Потъва аленият залез зад града.
Колата ми е спряла на червено.
На мястото до мен лежат цветя.
Жасмин уханен... Мислиш ли за мене?
Колата ми е спряла на червено.
На мястото до мен лежат цветя.
Жасмин уханен... Мислиш ли за мене?
1064
5
12
С разплискан, хладен дъжд потече мрака
по топлите извивки на деня
и с глас на жълтоока кукумявка
над сгушените сенки прелетя.
Премина по пътеката на двора ...
по топлите извивки на деня
и с глас на жълтоока кукумявка
над сгушените сенки прелетя.
Премина по пътеката на двора ...
1314
12
12
Нощта развя пиратския си флаг
и прати славеи в засада да ми пеят.
Завърза китките ми с теменужения хлад.
Със няколко светулки ме простреля.
А, в тъмносинята, безбрежна тишина ...
и прати славеи в засада да ми пеят.
Завърза китките ми с теменужения хлад.
Със няколко светулки ме простреля.
А, в тъмносинята, безбрежна тишина ...
1877
1
7
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
