Пресъздай ме
Пресъздай ме
във глътката вино,
да разлея
във теб топлина.
Да се стичам
по вените лудо.
Да отеквам
дори във съня.
Да потъна
във теб от обичане
и да лудна
от страст без вина.
В теб
от многото мое жадуване
сътвори ме
в любима жена.
Изрисувай
очите ми с ласки,
загърни ме
със цветни поля.
Уморих се
от всичките сълзи...
от соленост
в душата горча.
Ако вече отдавна
разлюбил си
тези полети -
танц от звезди,
във риза смирителна
облечи ме,
да се кротнат
в мен луди вълни.
Да забравя
гласа на сърцето.
Да съм малка,
послушна жена.
Не ми трябва
дори и небето,
с тебе, обич,
не ще ли летя...
Ако в твойте очи
не намирам
онзи, само наш,
остров от блян,
как тогава
с вълни да те стигам,
как тогава
любов да ти дам...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
