Jan 16, 2010, 3:49 PM

Претръпнах

  Poetry
1.5K 0 2

Търсих начин да се справя,
но проблемите се трупаха като сняг,
опитах счупеното да поправя...
донякъде успях...

Вече не боли и не ми пука,
по навик капят сълзите,
сега аз изхвърлям боклука,
бях... но не съм от добрите.

Не ми определяй правила -
спазвам единствено своите,
лесно се пада от върха.
Ето, че си разменихме ролите.

Гневно, хапливо те срелвам,
улучих, а дори да не личи.
Ще те виня и ще те упреквам,
докато раната не спре да кърви...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...