Претворих се...
Претворих се в някаква надежда.
Виждам ясно вече светлина
даже в мрака!
Светло ми изглежда
между хора, правещи тълпа -
виждам в тях човешката им същност,
образа на Бога,
Любовта...
Нищо, че в тревога по насъщния
често нямат истински лица.
Нищо, че замерват с грозни вопли
себе си и другите, света...
Те са рожби божии,
а ропотът
просто ги отделя от това...
Вярата им някак е закътана
в дъното на тихите души,
загрубели в пътища от тръни,
пропилени в глупави мечти...
Ала Господ винаги е верен
в изпитания,
болки
и тъга...
Всеки е Детето, към което
Той протяга бащински ръка!
Претворих се в някаква надежда –
вече виждам ярка светлина!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
