Преврат
Тя на пръсти дойде, като полъх,
на прохлада след лятната буря.
Без да пита и без да се моли,
влезе тихо и аз се събудих...
И прегърна ме с топли ръце.
Някак нежно и повече дръзко.
Ще свари ароматно кафе.
Днес пък аз ще направя закуска.
Нека с поглед по мен да гори.
Да ме иска, желае горещо.
В мен да спрат тези мъчни сълзи
от усмивка любовна насреща.
Нека Тя - любовта ме поиска!
Във кръвта ми кипяща да влее -
тази мощ, без която ми липсва,
жажда, хъс и глад за живеене.
Заповядай! Граби до откат!
Толкоз много събрал съм с годините.
Цял живот чакам този преврат!
И завиждах на всички щастливи...
Тя дойде и крещеше без глас.
Влезе с взлом. И Без страх,
с две-три думи.
И събра в мене целия свят.
-Аз съм тук!
-Любовта!
-Да се любим...
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
