Jul 29, 2008, 11:31 PM

През ноември

  Poetry » Love
772 0 8
 

През ноември ще те забравя.

Това е новият ми срок,

който на душата си давам -

да свали пиедестала ти на Бог.

 

До ноември ще те изтрия

и всички спомени ненужни,

свързани с теб, ще убия.

Всичко твое ще ми е чуждо.

 

През ноември няма да копнея

да те срещна отново някой ден.

През ноември вече ще живея,

обичайки само мен.

 

През ноември ще се сбогувам

и ще тръгна сама напред,

точно, когато ти празнуваш -

това, че ставаш на двайсет и пет.

 

Ще имам ли сили обаче,

питам се и не си отговарям.

През нoeмври нищо няма да значиш.

Но сега сме още януари.

 

                        30.01.2002 г.

                        гр. Бургас

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...