Само с риза от теб
Погали ме. Ще бъде начало.
Светлината ще стане фриволна.
Щом от нас ще зависи изцяло
да изтръпват цветята до корен.
Без да чуя пендара от злато ,
заразила очите с искрата,
от душата си сенчица пратих
да отвори врата на луната.
И сега, щом усетя прашеца
на звездите, които я следват,
аз си знам, че ще бъдем агнеца,
оцелял като чудо след клетва,
щом нощта се разпада на капки
и оставям кръвта си без тяло,
и заситени с теб сетивата ми
татуират сърце върху вярата.
И дори да е нежност безследна
дето всичкия ум ще ми вземе,
само с риза от теб, усмирена,
ме лекувай в последното време.
