През тръни към звездите

Comments

• 

  Метроном (Крив Кривак)

  Да - това се гледа предимно.
  Идеалния вариант е когато и дълбок смисъл има и технически е на ниво.
  Малцина го владеят това съвършенство.

  2024-01-14T10:05:40+02:00
• 

  ИнаКалина (Красимира Чакърова)

  Има смисъл. Има и много добре изработени технически произведения, но се усеща единствено стремежа към изработката.

  2024-01-13T19:29:23+02:00
• 

  Метроном (Крив Кривак)

  В този смисъл последното изречение ''Звездите са звезди'' може да се чете като ''светиите са светии''. Пиша ги всичките тези пояснения, защото съм наясно, че някои от творбите които съм съчинявал през времето, трудно се разбират от читателите.
  Слаб съм в поезията като такава (не търсете красота и изящество), затова наблягам на смисъла от казаното.

  2024-01-13T13:35:55+02:00
• 

  Метроном (Крив Кривак)

  Идеята тук е следната: в едно от посланията на апостол Павел, светиите са оприличени на звезди - а всяка звезда се различава по големина и блясък. Когато човек стъпи и тръгне по пътя на спасението, първоначално му се струва лесно и дори приятно. Но! Нещата съвсем не стоят така. Защото в жизнения път, към Небето човек не може да лети - това е самоилюзия. И защото действа законът на ''сенергията'' (църковен термин). ''Сенергия'' е ''съюз'', между свободната човешка воля и божествената Воля. Те трябва да вървят ръка за ръка. Но практиката е друго нещо - човек винаги иска (дори на подсъзнателно ниво) Бог да се ''съобразява'' с неговата воля. И тук е основната грешка. Започват падения, спънки, трудности... и т.н. Бог му показва, че така не става. Затова към Небето пътят не е лек полет, а бавно и мъчително пълзене нагоре. Падане, ставане и така през целия живот.

  2024-01-13T13:17:07+02:00
• 

  Метроном (Крив Кривак)

  Абсолютно. Моето умее да си намира проблеми. Благодаря, ИнаКалина!

  2024-01-13T10:34:59+02:00