През зимата при бабка
Цяла вечер свири, трака
по покриви, прозорци, Северняка,
накрая скри се, спря,
секна му свирнята, онемя.
В стаята ни, аз и батко,
спинкахме си под юргана сладко,
когато бабка рано - рано
влезе със лице засмяно
и донесе радостната вест:
- Баба Зима дошла е нощес!
Ставайте, бабини юнаци,
обличайте се, слагайте калпаци,
извадете бързо шейната,
скрита в килера, зад вратата,
че навън весели децата
започнали са в снега играта!
След попарката - закуска сладка,
на нашата мила бабка
и чая ухаещ, горещ
от жарта на бабината пещ,
навън сме вече при децата
аз и батко с шейната.
От зимните слънчеви лъчи
сребърна пързалката блести.
Летим по нея с шейната,
щипка ни Мразчо по лицата.
Спускаме се пак и пак
по белия и пухкав сняг.
Край пързалката вледен,
с нос голям, червен,
усмихнат, от ранни зори,
Снежният човек стои
и ни маха с метлички за ръчици
и на пързалящите се весели дечица.
Колко много радост има
дойде ли добрата Баба Зима?
© Никола Яндов All rights reserved.
