Днес никой никого не пита
дали в миналото някога е крал,
защо е има голямата свита,
какъв живот преди е живял!
И аз при дявола душа ще заложа,
но Ти, това дали ще понесеш,
тая моя мимикрия, о Боже,
преди тялото ми да направиш леш/
От света всичко живо си отива,
остава вечна планината от гранит,
дали право си живял или криво,
бордей или царски бил е твоят бит!
© Никола Яндов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
