Oct 20, 2006, 1:19 PM

При теб с лъчи от обич идвам

  Poetry
960 0 13
Премръзнаха ръцете ми.
От студ са целите треперещи...
в усмивка устните ми са разцъфнали,
а думите извиращи са тъй горещи.
Със тях да стопля твоите ръце,
аз идвам във  денят ти със лъчите
на обичта си...
Целувам двете ти ръце, дарили нежност
на сивият ми ден със многоцветност.
И стоплям дланите ти  със дъха си,
душата ти обгръщам с любовта си.
При теб с лъчи от обич идвам,
да стопля твоят ден...
докосвам нежно, топло те прегръщам,
оставам в твоите мисли...
 






 



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...