Oct 20, 2006, 1:19 PM

При теб с лъчи от обич идвам

  Poetry
956 0 13
Премръзнаха ръцете ми.
От студ са целите треперещи...
в усмивка устните ми са разцъфнали,
а думите извиращи са тъй горещи.
Със тях да стопля твоите ръце,
аз идвам във  денят ти със лъчите
на обичта си...
Целувам двете ти ръце, дарили нежност
на сивият ми ден със многоцветност.
И стоплям дланите ти  със дъха си,
душата ти обгръщам с любовта си.
При теб с лъчи от обич идвам,
да стопля твоят ден...
докосвам нежно, топло те прегръщам,
оставам в твоите мисли...
 






 



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...