Прицелвам се високо
и се моля
да стигна там -
при хребети от смисъл,
където почвата дарява радост
и всичко е безкрайно
живописно;
където се прегръщат
хищни птици,
тревите правят собствена пътека
пред кротките желания
на лаици,
живеещи си
простичко и леко;
където ароматът
на приятел
се носи
щедро,
заразява с вяра...
Прицелвам се високо -
там, където
завинаги си струва
да остана...
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
