danda (Даниела)
358 1129
Jul 9, 2017, 11:29 AM

Причастие по залез 

  Poetry » Other
826 7 17

Тук е невъзможно зелено и тихо.

Не е тихо. Като Господ е нямо,

като благодарна вечерна молитва,

като спяща детска къдрица на рамо...

 

Само вятърът мудно похърква

под незрялото грозде, на сянка.

Сухият хълм, като купол на църква,

жадно сбира бездомните гарвани.

 

У дома е задушно, но толкова светло.

По лъчите спомени леят капчуци.

През няколко двора лаят на псета

молитвата тиха на нафори чупи.

 

Не зная как остарях, а не пораснах.

Тук съм сега – отречена сянка на луд.

И съм малка от радост и щастие,

и причастие вземам в най-топлия скут.

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??