Причастие по залез
Тук е невъзможно зелено и тихо.
Не е тихо. Като Господ е нямо,
като благодарна вечерна молитва,
като спяща детска къдрица на рамо...
Само вятърът мудно похърква
под незрялото грозде, на сянка.
Сухият хълм, като купол на църква,
жадно сбира бездомните гарвани.
У дома е задушно, но толкова светло.
По лъчите спомени леят капчуци.
През няколко двора лаят на псета
молитвата тиха на нафори чупи.
Не зная как остарях, а не пораснах.
Тук съм сега – отречена сянка на луд.
И съм малка от радост и щастие,
и причастие вземам в най-топлия скут.
© Даниела All rights reserved.
