Mar 13, 2010, 8:42 PM

Приеми го

  Poetry » Love
962 0 1

Не искам да те гоня, но тръгвай си вече ти.
Не искам повече да ме боли.
Не искам да виждаш моите сълзи.
Не искам да изричам "върви".


Нямам сили да кажа "остани".
Нямам сили да стоя отстрани.
Нямам сили да се моля вече.
Нямам сили да гледам как тръгваш надалече.

Безсилна съм пред твоето решение,
безсилна съм и в своето прегрешение.
Безсилна съм да се откажа,
безсилна съм и лъжа да изкажа.

Хората идват в живота ни и си заминават,
други пък без причина остават,
трети просто ги обичам,
а четвърти истински приятели наричам.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Велева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...