Прииеми ме...
Дойде при мен след толкова много време,
не искаш прошка, искал си да поговорим.
Толкова много си казахме тогава,
а сега на заинтересовани трябва да се престорим.
Длъжна съм да те изслушам, на себе си това дължа.
Казах ти: "Започвай!"
И ти започна своята история...
Аз бях честен с теб,
делях един хляб и една постеля с теб.
Ти ми се присмя и не ме оцени.
Сега душата ми е късче лед,
боли ме от това, че не ми прости.
Искам днес прошка за всичко да ти дам,
защото мислих много.
Не исках да съм сам,
вярвах в теб до Бога...
Днес идвам да те запозная
с жената на моя живот,
защото обещах ти някога така.
И преди прошката да ти обещая,
искам да ми кажеш, че пазиш още любовта...
Аз днес със теб съм честен
и мисля, че нямах вина...
Спорът и за двама ни беше известен,
не аз, а ти погуби любовта..."
Дъхът ми изведнъж спря,
затуптя пулса и сърцето ми във такт.
Сякаш и прашинката уважение умря,
а ти насреща ми демоснстрираш смях.
Да, прав си - виновната съм само аз.
Защото те исках, защото те обичах.
Защото бях до теб и рискувах всичко заради обичта ти.
А всичко е било нагласено.
Днес идваш с нея да ме запознаеш,
с нея - жената на твоят нов живот.
Свалил товара на миналото,
вече нищо не ти пречи да ме забравиш.
И тя ме гледа нагло,
пита се каква ли е тази глупачка?
Меси се между нас сякаш е била на моето място...
Та тя е поредната в списъка ти хлапачка...
Върви, вземи я... прошката си аз ти давам...
Но ти на мене трябва да простиш...
Прости ми, че те обичах...
Прости ми, че очите ми вместо със сълзи
плачат с кръв...
Приеми ги като последен спомен...
Приеми мен и моите кървави очи,
моите алени лилии...
не искаш прошка, искал си да поговорим.
Толкова много си казахме тогава,
а сега на заинтересовани трябва да се престорим.
Длъжна съм да те изслушам, на себе си това дължа.
Казах ти: "Започвай!"
И ти започна своята история...
Аз бях честен с теб,
делях един хляб и една постеля с теб.
Ти ми се присмя и не ме оцени.
Сега душата ми е късче лед,
боли ме от това, че не ми прости.
Искам днес прошка за всичко да ти дам,
защото мислих много.
Не исках да съм сам,
вярвах в теб до Бога...
Днес идвам да те запозная
с жената на моя живот,
защото обещах ти някога така.
И преди прошката да ти обещая,
искам да ми кажеш, че пазиш още любовта...
Аз днес със теб съм честен
и мисля, че нямах вина...
Спорът и за двама ни беше известен,
не аз, а ти погуби любовта..."
Дъхът ми изведнъж спря,
затуптя пулса и сърцето ми във такт.
Сякаш и прашинката уважение умря,
а ти насреща ми демоснстрираш смях.
Да, прав си - виновната съм само аз.
Защото те исках, защото те обичах.
Защото бях до теб и рискувах всичко заради обичта ти.
А всичко е било нагласено.
Днес идваш с нея да ме запознаеш,
с нея - жената на твоят нов живот.
Свалил товара на миналото,
вече нищо не ти пречи да ме забравиш.
И тя ме гледа нагло,
пита се каква ли е тази глупачка?
Меси се между нас сякаш е била на моето място...
Та тя е поредната в списъка ти хлапачка...
Върви, вземи я... прошката си аз ти давам...
Но ти на мене трябва да простиш...
Прости ми, че те обичах...
Прости ми, че очите ми вместо със сълзи
плачат с кръв...
Приеми ги като последен спомен...
Приеми мен и моите кървави очи,
моите алени лилии...
© Александра Матеева All rights reserved.
