Вълната на живота -
приижда тя.
Аз съм
покорена
от тази
слънчева дъга.
Огърлица
от брилянти
разстила
в моите крака.
Целувката солена
изпива цялата
тъга,
неверие,
уплаха.
Намерих се
в мига
на светла
тишина.
Намерих те
в вика
от щастие!
Прииждаща вълна!
© Кирилка Пачева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
за вас!