Без истини.
Без пристани.
Без надежда.
Без да спирам.
И без назад да поглеждам.
Като в приказка с омагьосана гора.
Вървя
Сама.
Блуждая някъде във времето.
Опитвам се да хвана стремето.
Обрулена.
Отритната.
Окървавена.
Следите ми остават.
И се разпилявам.
Сърна сред вълци.
Вълчица сред добитък.
Огън в тъмнината.
Пещерата в планината.
© Лора All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
