Без истини.
Без пристани.
Без надежда.
Без да спирам.
И без назад да поглеждам.
Като в приказка с омагьосана гора.
Вървя
Сама.
Блуждая някъде във времето.
Опитвам се да хвана стремето.
Обрулена.
Отритната.
Окървавена.
Следите ми остават.
И се разпилявам.
Сърна сред вълци.
Вълчица сред добитък.
Огън в тъмнината.
Пещерата в планината.
© Лора All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
