Без истини.
Без пристани.
Без надежда.
Без да спирам.
И без назад да поглеждам.
Като в приказка с омагьосана гора.
Вървя
Сама.
Блуждая някъде във времето.
Опитвам се да хвана стремето.
Обрулена.
Отритната.
Окървавена.
Следите ми остават.
И се разпилявам.
Сърна сред вълци.
Вълчица сред добитък.
Огън в тъмнината.
Пещерата в планината.
© Лора All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
