Приказка
Тази нощ прозорецът ти бял
ми прати плах и нежен, таен зов,
приказка аз бях ти обещал,
За път и цел, мечта... и за любов.
Тази нощ ще дойда като сън,
до леглото ти аз тайничко ще седна,
да се скрия от дъжда навън,
дори и само за dа те погледна.
Ще сложа аз на челото ти длан,
спокоен да усетя песента,
и без сюжет, без книжка и без план
ще ти разкажа приказка една...
Неотдавна, недалеч от тук,
под празните и черни небеса,
връз купчина от пясък и боклук,
седял клошар и просел светлина.
Не търсел хляб, ни сол или вода,
макар и гладен, уморен и жаден,
той искал само късче светлина,
да свети в свят, на тъмнина отдаден.
Времето дарило го със сила,
а вятърът светулки обещал
и чакал той, връз черната могила,
подаръка, макар и закъснял.
И тъй, след дълго време без сполука,
само черен котарак, измършавял,
съзрял клошар, отпуснат във боклука,
безжизнен... или може би заспал?..
Ти спиш, а мен ме няма до леглото,
макар да ме не чуваш, май усети,
че не за приказка дойдох при теб, а щото
видях, че твоя бял прозорец свети.
© Александър Христов All rights reserved.
