Приказка
Различна съм от всичките преди,
които през живота ти преминаха,
красиви и нахални, и добри – жени,
обичани във твоето минало.
Различна съм със умните слова,
които добротата ти събуждат,
различна съм дори с това,
че вятърът в косите ми е южен.
Че моите очи като звезди
стопяват смело мъжката ти броня,
че има сила в моите сълзи,
сълзи от обич, не сълзи – агония.
Различна съм. От моите ръце
предметите щастливо оживяват
и ти веднъж си мъж - веднъж дете,
което с любовта се забавлява.
Различна съм. Във някой земен час,
когато мене няма да ме има,
ти ще напишеш приказка за нас,
различна и неповторима!
© Даниела Атанасова All rights reserved.
