Приказка
Бяха те две влюбени деца:
тя - принцеса лъчезарна,
а той - паж. Две трепетни сърца
в приказна страна сияйна..
Мащехата ù, кралица зла,
зла грозница завистлива,
нея тя превърна във ела -
пажа пък - в твар уродлива.
Със магия тя ги раздели -
него на тоз бряг пустинен
прикова към мъртвите скали
грохнал, немощен – безсилен.
На отсрещен бряг и днес блести,
огнено трептящ - сияен
в ярки, златно пурпурни лъчи -
стройният ù стан изваян.
Тях със бели къдрави вълни
ги разделя все реката.
Чужди там от двете ù страни
те се гледат през мъглата.
В нощите над сънните води
пеят гиздави русалки
и пригласят влюбени щурци
със любовни песни сладки.
Сраснал плътно в черната скала,
взор печален той отправя
към брега на своята ела
и във унес ù долавя
тихите нашепващи слова:
„Ти при мен ела, любими,
над води пенливи кат стрела
прелети при мене, мили...”
Във скали скован до сетен час,
шепне ù през болка тъпа:
„Вкаменен и неподвижен аз
да летя не мога, скъпа...”
И във миг гранитната скала
с гръм разтърсена се свлече,
малък къс от нейната снага
разлетя се надалече.
Ето там, при стройната ела,
долетяло бе сърцето
и със огъня на любовта
разпламтя се до небето.
© Христо Оджаков All rights reserved.
