Aug 24, 2018, 2:58 PM

Приказка

  Poetry » Love
715 0 0

Някой би казал,че съм много романтична
някой би помилсил че съм книга екзотична
но аз съм само жена симпатична
много добра и много обична.

 

За човека до мен бих убила
за любовта моя,всички бих погубила
за да си щастлив,любими,луната бих свалила
за да си със мене ти и с Боговете бих се сбила.

 

С думи трудно ще се изразя
с рими ще опитам и с малко проза
повярвай,това което казвам не е поза
някои го наричат любовна диагноза.

 

Грешката е вярна "обичам те" ще кажа
трудно се изрича,но мога да докажа
на целия свят искам да покажа
и за нашите мечти да разкажа.

 

Ще започна със това:

"Имало едно време,някога една
много влюбена жена
влюбена в принц от приказка."

 

Приказката била чудна,хубава,
а девойката все по-влюбена
трудна се оказала сега
любовта им ненагледна.

 

Но успели някак си тогава
двамата младежи във забрава
бурно се обичали до сетен час
и никой не издавал нито глас.

 

Всяка приказка е с край щастлив
за този който  е недосетлив
аз обичам принца мой
крал е той за мен и голям герой

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александрина Балчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...