May 19, 2024, 12:33 AM

Приказка една (Стихотворение)

931 0 1

                                 

Приказка една

(Стихотворение)

 

 

Искащи едни две очи,

блуждаещи някъде в

потънали, изгубени мечти.

Поредна вечност от една

неостаряла самота

и една душа, която се почувства

вехнеща.

 

 

 

Безмълвна е тишината,

душата няма вече желанието

да си позволи онзи изискан, приятен лукс-

да опише с казани думи

как потъна в премеждията

на спомени меланхолични от едно ,,приказно" време.

 

 

И времето,

ах, този не единствен виновник,

играеше не винаги зад кулисите на моя

момичешки живот.

Играеше драма-

там, на сцената, пред хората.

 

 

Абсурдът бе винаги комедия

за тях една,

ролите разнообразни,

но маските на лицата и костюмите по телата-

те винаги бяха едни и същи

и тъй не се меняха.

 

 

От всичко заболя-

болката неописуема:

особено когато някой в мен остави

мечти без чувственост във тях,

смях горчив и сладък за някои хора плач.

 

 

Ех, а, питам се- как, нима,

тъй както успяха да вземат много от мене,

как,за Бога, остана в мене една- емоционалността?

 

 

И в своята тъга,

която само аз си знам какво ми прави,

сядам да напиша приказка една-

с черното, а не със синьо мастило на химикала,

който държа.

 

 

Цигареният дим ме заслепява-

той взема,че прониква в очите ми плачливи,

оплакващи от парливия му допир.

 

 

 

Искащи едни две очи,

блуждаещи някъде в

потънали, изгубени мечти.

Поредна вечност от една

неостаряла самота

и една душа, която се почувства

вехнеща.

 

 

Тъй си сядам на стола в стаичката-

да напиша своя мила приказка една...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така, как ти звучи:

    Две искащи очи,
    блуждаят над изгубени мечти.
    Поредна сляпа вечност,
    с неостаряващата самота.
    Една душа, която чувства, че увяхва... и т.н.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...