Приказка от пътя млечен
Дъждът застреля цветните ни клони,
листата жънат сто цигулки вятър,
изтича времето, но карай, Джони,
да се напием с чисто, синьо лято!
Разреждаш ли годините с усмивка,
а в погледа бунтува ли се дързост?!,
не знаеш „Как си?“ – викаш „Жив съм, жив съм!“,
и смееш се на ножа, че е дървен,
и сякаш, че животът ти започва
от тази сутрин и от тази песен,
която някой пее си нарочно.
Кажи, че ти се пее, ама честно!
Да си отворим още литър лято...
... мечтите ни ловят като шарани
на залеза в заровеното злато,
на дъното на слънчевите рани....
Наливай, Джони, бурята засече,
луната се окръгли на стотинка
и чака приказка от пътя млечен,
как Буратино имал Буратинка...
... От всички Пепеляшки мен обикна,
пантофката – разомагьосан кестен,
каляската изпекохме на тиква,
а кочияш е плачещата есен...
© Красимира Чакърова All rights reserved. ✍️ No AI Used
