Приказка с поука
Генка Богданова
Сто пчелички работливи
в горските усои диви
кошер малък изградиха,
пити восъчни редиха
и от сутрин чак до мрак,
без да са подвили крак
над цветята полетяха.
Сладкият нектар събраха
и килийки ред по ред
пълниха със сладък мед.
Вятърко немирен вее,
клонът с кошера люлее
и разнася над гората
на медеца аромата.
А на малката поляна
бе полегнала Мецана.
Беше гладна и сърдита.
Цял ден из гората скита,
не намери нито дренки,
нито във реката мренки,
нито гъбки червенушки,
нито зрели меки крушки.
Празен бе и мравуняка.
А на някаква си драка
на една поляна глуха
си проскуба и кожуха.
- Гладна ще замръкна днеска.
А от глад тресе ме треска,
пред очите ми тъмнее,
а земята се люлее.
Ох, на таз поляна хладна
ще загинеш, Мецо, гладна!-
Тъй отчаяна Мецана
хленчи още отзарана.
Нощ се спусна над земята,
след нощта изгря зората.
Меца се във сън унесе,
а от вятъра донесен
сладък аромат се лее
и пчелица златна пее...
Скача Меца: "Май сънувам?
Или пък от глад бълнувам?
Може би съм вече в рая?
Ах, дошъл е вече края!
Ето,чувствам смъртен хлад,
май умряла съм от глад?
Но, какво ме гъделичка?
Уж бях тука сам-самичка?
В тази пустош мрачна, дива
нямаше душица жива.
Но какво ли ме събуди?-
гледа Меца и се чуди.-
Май съм жива, здрава още,
но припаднала съм снощи."
Чуди се, очите трие.
"Но какво ли там се вие,
над главата ми кръжи,
сладко бръмка и жужи?"
Скочи радостно Мецана,
под дървото тя застана
и изпълнена с надежда
към върха висок поглежда.
" Пчелен кошер там се крие,
дъх на сладък мед се вие.
Ах,спасена съм накрая!
Аз съм късметлийка, зная!"
Скочи пъргаво Мецана
и за клоните се хвана.
Към върха се закатери
но нали от глад трепери
стигна само до средата,
после тупна на тревата.
А хралупата дълбока
пак е в клоните високо.
Плаче Меца, пръсти кърши,
пот и сълзи нервно бърши,
па, уплашено се кръсти
и под козината гъста
синините си разтрива
"Ох, за нищо те не бива,
стара,тромава Мецана!
Гладна пак ще си остана.
Сбогом,ти надеждо моя!
Смърт, вземи ме! Аз съм твоя!
Този мед е тъй далече.
Смърт, ела, вземи ме вече!"
Тъй ридаеше горчиво
наша Меца полужива...
Съжалиха я пчелите
и от сладките си пити
на отчаяната Меца
подариха от медеца.
- Хапвай, Мецо, да си жива!
Ала да крадеш не бива!
Щеше по-добре да сториш,
за медец да ни помолиш.
© Генка Богданова All rights reserved.
