Приказка-съдба
На Артур приличаш ми сега,
искаш меча от сърцето ми да изтръгнеш,
искаш да ме съхраниш от дъжда
и в душата ми тайно да надзърнеш.
Знаеш ли, че този меч е твоят,
прорязващ цялата ми същина.
Сега във мене дух и страх се борят,
безполезно е, аз съм рутина.
На Артур приличаш ми така,
за чест и власт се бориш.
Впрягаш всички сили за целта
със сърцето ми насаме да поговориш.
Слънце и светкавици пак ще играят,
ще танцуват заедно в моя живот,
ще има пак сълзи, които да почернят
моя ден, моя въздух, моя брод.
В приказен свят живея,
през "девет планини" преминавам
"принца" на моя живот да намеря
от болка в "стогодишен сън" попадам.
Но няма "жива вода", която да ме спаси,
на "вретено" един ден може да се пробода.
Оставаме в тази стая сами -
аз, Христос и моята приказка-съдба.
© Дея All rights reserved.
